Matthew 25

1Т огава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;

2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.

3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;

4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;

5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.

6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.

7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;

8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.

9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.

10 ^a А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.

11 ^b После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!

12 ^c А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.

13 ^d И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.

14 ^e Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:

15 ^f и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;

17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;

18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.

20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.

21 ^g Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.

23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;

25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.

26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;

27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;

28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;

29 ^h защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

30 ⁱ а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

31 ^j А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,

32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;

33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.

34 ^k Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;

35 ^l защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;

36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?

38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?

39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

40 ^m А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

41 ⁿ Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;

42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

46 ^o И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.